Автор Александър Девекио, “Фигаро Путин със сигурност иска да постигне военните

Автор Александър Девекио, “Фигаро ”

" Путин сигурно желае да реализира военните си цели, като пести хора и не бърза. Той желае да резервира достиженията на стабилизацията на съветското общество. Той не желае да ремилитаризира Русия и държи да продължи икономическото си развиване. Но той знае също, че идват кухи демографски съсловия и че след няколко години (три, четири, пет?) набирането на военни ще бъде по-трудно. Така че руснаците би трябвало да победят Украйна и НАТО в този момент, без да им дават никаква пауза. Нека не си вършим никакви илюзии. Руското изпитание ще се ускори. Отказът на Запада да осмисли съветската тактика в нейната логичност, с нейните учредения, мощни страни, ограничавания, докара до всеобщо помрачение. Думите потъват в мъглата. Във военно отношение най-лошото следва за украинците и западняците. Несъмнено Русия желае да вземе 40% от украинската територия и безпристрастен режим в Киев. А в нашите телевизионни излъчвания, тъкмо сега, в който Путин твърди, че Одеса е съветски град, към момента разправят, че фронтът се стабилизира... Това значи просто, че това, което ни споделят за Русия, постоянно е погрешно: показват ни я като пропадаща страна, наблягайки властническите ѝ аспекти, само че не виждаме, че тя е във фаза на бързо преструктуриране. Падането беше грубо, отскокът е удивителен ". В последната си книга френският историк и антрополог диагностицира “Поражението на Запада ” (La Défaite de l'Occident). Във “Финалният провал ” (La shute finale) той предсказа с акуратност рухването на Съветския съюз. Да се надяваме, че този път “пророкът ” Еманюел Тод бърка. " Не съм сътрудник на Кремъл, а последният представител на френската историческа школа “Анали ”, споделя той в изявление за " Фигаро ", представено от " Гласове ".

- Според вас отправната точка на тази книга е изявлението, което дадохте на “Фигаро ” тъкмо преди една година, озаглавено “Третата международна война стартира ”. Вие към този момент констатирате провалянето на Запада. Но войната не е приключила…

- Войната не е завършила, само че Западът излезе от илюзията за допустима украинска победа. Това към момента не беше ясно на всички, до момента в който пишех, само че през днешния ден, след неуспеха на контраофанзивата през лятото, и констатацията за неспособността на Съединени американски щати и другите страни от НАТО да дават задоволително оръжия на Украйна, Пентагонът ще се съгласи с мен. Моята констатация за провалянето на Запада се основава на три фактора. Първо, индустриалният недостиг на Съединени американски щати с разкриването на фиктивния темперамент на американския БВП (БВП). В книгата си умалявам този Брутният вътрешен продукт и демонстрирам дълбоките аргументи за индустриалния крах: незадоволително образование на инженери и по-общо крах на просветителното равнище от 1965 година в Съединените щати.

По-дълбоко, изгубването на американското протестанство е вторият фактор за упадъка на Запада. Моята книга в действителност е продължение на “Протестантската нравственос и духа на капитализма ” на Макс Вебер. Той вярно смяташе в навечерието на войната през 1914 година, че възходът на Запада е в основата си напредък на протестантския свят - Англия, Съединени американски щати, Германия, обединена от Прусия, Скандинавия. Късметът на Франция беше, че е географски прилепена към водещата група. Протестантството сътвори високо просветително равнище, непознато в човешката история, всеобщо ограмотяване, тъй като изискваше всеки набожен да може самичък да чете Светите трудове. Освен това страхът от осъждането на безконечни страдания, потребността да се чувстваш определен от Бога породиха трудова нравственос, мощен самостоятелен и групов морал. С негативната му страна - някои от най-лошите расизми, съществували в миналото - против черните в Съединени американски щати или против евреите в Германия - защото, със своите определени и прокълнати, протестанството се отхвърляше от католическото тъждество сред хората. Образователният прогрес и трудовата нравственос доведоха до забележителен стопански и промишлен прогрес. Днес, симетрично, неотдавнашният провал на протестанството провокира интелектуален крах, изгубване на трудовата нравственос и всеобща лакомия (официално име: неолиберализъм): възходът се трансформира в проваляне на Запада. Този разбор на религиозния детайл не значи за мен никаква носталгия или морализаторско недоволство: това е исторически установен факт. Впрочем расизмът, обвързван с протестантството, също изчезва и Съединени американски щати имаха своя първи негър президент, Обама. Можем единствено да се поздравим.

- А кой е третият фактор?

- Третият фактор за провалянето на Запада е желанието на останалата част от света към Русия. Тя откри дискретни стопански съдружници на всички места. Новата консервативна съветска мека мощ (анти-ЛГБТ) е в разгара си, откогато стана ясно, че Русия удържа икономическия потрес. Нашата културна модерност в действителност наподобява много безумна за външния свят, това е констатация на антрополог, не на ретроморалист. И освен това, защото живеем от нископлатения труд на мъже, дами и деца от някогашния трети свят, нашият морал не е благонадежден. В тази последна моя книга желая да избягам от обкръжаващата ни страст и непрекъснатата морална оценка и да предложа неутрален разбор на геополитическата обстановка. Внимание, следва интелектуално самопризнание: в книгата си се интересувам от дълбоките и дълготрайни аргументи за войната в Украйна, оплаквам за гибелта на моя нравствен татко в историята, Еманюел Льо Роа Ладюри, и признавам всичко: не съм сътрудник на Кремъл, а последният представител на френската историческа школа “Анали ”!

- Може ли в действителност да се приказва за международна война? И в действителност ли Русия завоюва? По-скоро сме във форма на статукво…

- Американците в действителност ще се стремят към статукво, което да им разреши да прикрият провалянето си. Руснаците няма да го одобряват. Те осъзнават освен непосредственото си индустриално и военно предимство, само че и бъдещата си демографска уязвимост. Путин сигурно желае да реализира военните си цели, като пести хора и не бърза. Той желае да резервира достиженията на стабилизацията на съветското общество. Той не желае да ремилитаризира Русия и държи да продължи икономическото си развиване. Но той знае също, че идват кухи демографски съсловия и че след няколко години (три, четири, пет?) набирането на военни ще бъде по-трудно. Така че руснаците би трябвало да победят Украйна и НАТО в този момент, без да им дават никаква пауза. Нека не си вършим никакви илюзии. Руското изпитание ще се ускори. Отказът на Запада да осмисли съветската тактика в нейната логичност, с нейните учредения, мощни страни, ограничавания, докара до всеобщо помрачение. Думите потъват в мъглата. Във военно отношение най-лошото следва за украинците и западняците. Несъмнено Русия желае да вземе 40% от украинската територия и безпристрастен режим в Киев. А в нашите телевизионни излъчвания, тъкмо сега, в който Путин твърди, че Одеса е съветски град, към момента разправят, че фронтът се стабилизира…

- За да демонстрирате западния крах, наблягате на индикатора детска смъртност. С какво е сладкодумен този индикатор?

- Наблюдавайки повишаването на съветската детска смъртност сред 1970 и 1974 година и прекратяването на публикуването на статистики по този въпрос от Съветите, реших, че режимът няма бъдеще в книгата ми “Финалният провал ” (1976 г.). Така че това е параметър, който се е потвърдил. Съединените щати изостават тук по отношение на всички западни страни. Най-напреднали са скандинавците и Япония, само че Русия също е напред. Франция е по-добре от Русия, само че при нас се усеща леко надигане. И във всеки случай изоставаме от Беларус. Това значи просто, че това, което ни споделят за Русия, постоянно е погрешно: показват ни я като пропадаща страна, наблягайки властническите ѝ аспекти, само че не виждаме, че тя е във фаза на бързо преструктуриране. Падането беше грубо, отскокът е удивителен.

Това число може да бъде обяснено, само че това значи на първо място, че би трябвало да приемем действителност, друга от тази, която нашите медии показват. Русия сигурно е властническа народна власт (която не пази своите малцинства) с консервативна идеология, само че нейното общество се движи, става доста софтуерно с от ден на ден и повече детайли, които работят съвършено. Изричането на тази действителност ме дефинира като сериозен историк, а не като путинофил. Всеки виновен путинофоб би трябвало да прави оценка съперника си. Също по този начин непрестанно наблягам, че Русия, безусловно като Запада, който счита за декадентен, има демографски проблем. Руското законодателство против ЛГБТ, макар че евентуално доста се харесва на останалия свят, не кара руснаците да имат повече деца от нас. Русия не убягва на общата рецесия на модерността. Няма съветски контрамодел.

Но не е невероятно общата неприязън към Запада да структурира и да даде на съветската система оръжия, събуждайки патриотизма на обединяването. Санкциите разрешиха на съветския режим да стартира политика на широкомащабна протекционистка подмяна, която той в никакъв случай нямаше да може да наложи самичък на руснаците и която ще даде на тяхната стопанска система доста преимущество пред тази на Европейски Съюз. Войната затвърди обществената им стабилност, само че индивидуалистичната рецесия съществува и при тях, а останките на общностната фамилна конструкция бяха единствено регулатор. Индивидуализмът, мутиращ изцяло в егоизъм, се развива единствено в страните, в който е властвало ядреното семейство, най-много в англо-американския свят. Нека си позволим един неологизъм: Русия е общество на следен индивидуализъм, като Япония или Германия.

Моята книга предлага изложение на съветската непоклатимост, след това, движейки се на запад, проучва загадката на разпадащото се украинско общество, което откри във войната смисъла на живота си, по-късно минава към парадоксалния темперамент на новата русофобия на старите национални демокрации, а след това към рецесията на Европейски Съюз и най-после към рецесията на англосаксонските и скандинавски страни. Този поход на запад ни води на стадии към сърцето на неустойчивостта на света. Тя е гмуркане в черна дупка. Англо-американското протестантство доближи нулево равнище на религията, оттатък зомби стадия, и сътвори тази черна дупка. В Съединените щати, при започване на това трето хилядолетие, страхът от празнотата мутира в обожествяване на нищото, в нихилизъм.

- Не е ли прекомерно ласкателно да се приказва за властническа народна власт в Русия?

- Трябва да излезем от опозицията демократична народна власт против луда автокрация. Първите са по-скоро демократични олигархии с хайлайф, откъснат от популацията - никой отвън медиите не се занимава с измененията във френското държавно управление. Трябва да използваме различен концепт, с цел да сменяем “автокрация ” или “неосталинизъм ”. В Русия болшинството от популацията поддържа режима, само че малцинствата - без значение дали са гейове, етнически малцинства или олигарси - не са предпазени: това е властническа народна власт, подхранвана от останките на общностния съветски характер, който е основал комунизма. Терминът “авторитарен ” има толкоз огромна тежест за мен, колкото и терминът “демокрация ”.

- Заради рецензията ви на упадъка на “либералните олигархии ” човек би могъл да си намерения, че завиждате на втория модел.

- Абсолютно не. Аз съм антрополог: изучавайки многообразието на фамилните структури и политически темпераменти, одобрих многообразието на света. Но аз съм западен човек и не съм се стремял да бъда нещо друго. Семейството ми по майчина линия е намерило леговище в Съединените щати по време на войната, бях подготвен в изследования в Англия, където открих доколко съм французин и нищо друго. Защо желаят да ме депортират в Русия? Чувствам този тип обвиняване като опасност за френското ми поданство, изключително откакто, оправдавам се, роден в интелектуалния естаблишмънт, аз съм част в един непретенциозен, нефинансов смисъл от олигархията: преди мен дядо ми е бил оповестен от “Галимар ” преди войната.

- Свързвате залеза на Запада с изгубването на религията - по-конкретно на протестантството - и затирате това изгубване със законите за гей браковете.

- Не съм дал никакво персонално мнение по този публичен въпрос. Тук съм единствено социолог на религията, прекомерно благополучен, че разполагам с прецизен индикатор, който да дефинира във времето прекосяването на религията от зомби положение към нулево положение. В предходните си книги вкарах понятието зомби положение на религията: вярата е изчезнала, само че нравите, полезностите и качествата за групово деяние, наследени от религията, остават, постоянно преведени на идеологически език - народен, социалистически или комунистически. Но религията доближи при започване на третото хилядолетие нулево положение (нов концепт), което дефинирам по три индикатора - постоянно диря статистически индикатори, с цел да оценя моралните и обществени феномени: аз съм почитател на Дюркейм, създател на количествената социология, даже повече от Вебер. В зомби положението хората към този момент не вървят на литургия, само че към момента кръщават децата си; изгубването на кръщението през днешния ден е явно, нулевият етап е доближат. В зомби стадия към момента погребват мъртвите, подчинявайки се на отхвърли на църквата от кремация; през днешния ден всеобщото разпространяване на кремацията се трансформира в най-общата процедура, практична и евтина, нулевият етап е доближат. И най-после, гражданският брак от зомби интервала имаше всички характерности на остарелия набожен брак - мъж, жена, деца, които би трябвало да бъдат възпитавани. С еднополовия брак, който няма никакъв смисъл за религията, се излиза от зомби положението и с помощта на законите за брака за всички можем да датираме новото нулево положение на религията.

- С времето не станахте ли въпреки всичко малко консерватор?

- Бях отгледан от баба, която ми споделяше, че в полово отношение всички усети са естествени и аз съм правилен на предците си. Така че, ЛГБ, добре пристигнали. За Т, въпросът за транссексуалните, е нещо друго. Въпросните лица, несъмнено, би трябвало да бъдат предпазени. Но фиксацията на междинните западни съсловия по този ултрамалцинствен въпрос слага социологически и исторически проблем. Превръщането в обществен небосвод на концепцията, че един мъж в действителност може да стане жена, а една жена - мъж, значи да се утвърди нещо биологично невероятно, това е отказване на действителността на света, одобряване на подправеното. Според мен трансидеологията е едно от знамената на този нихилизъм, който към този момент дефинира Запада, този подтик за опустошение освен на нещата и хората, само че и на действителността. Но отново споделям, по никакъв метод не съм налегнат от отвращение, от страстта. Тази идеология съществува и аз би трябвало да я интегрирам в един исторически модел. В часа на метавселената не мога да кажа дали привързаността ми към действителното ме прави консерватор.

Превод от френски за " Гласове " Галя Дачкова